ГЛАВОЗАМАЙВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАВОЗАМА̀ЙВАНЕ ср. 1. Книж. Болезнено състояние на главния мозък, при което човек губи равновесие и му се вие свят; шемет, виене на свят. След няколко секунди самолетът пропадна. Много неприятно чувство. Усетих главозамайване и натиск на диафрагмата. Г. Белев, КВА, 39.

2. Загубване на способност правилно да се разбира и оценява реалната действителност и собственото място в нея поради възгордяване, самодоволство от постигнати успехи, власт и под. Отговорната длъжност и властта, получена от партията, му бяха причинили леко главозамайване, което се изразяваше в прекалена самоувереност по събранията и надута коректност към враждебната маса. Д. Димов, Т, 655. Главозамайване от успехи.