ГЛАВОЛО̀МНО

ГЛАВОЛО̀МНО. Книж. Нареч. от главоломен. Скалите издигат отвесно високия си ръст, вият се около пътя, главоломно надвисват над него. Ст. Станчев, НР, 21. Срещу нас идваха с голяма скорост няколко мощни коли,.. Те летяха главоломно срещу нас, аз затворих за миг очи. П. Вежинов, ДМ, 33. Сега Гашков си спомняше за онова хубаво време с тъга. Как бързо и как главоломно се промени всичко! Г. Караславов, Избр. съч. VI, 152-.153.

Списък на думите по буква