ГЛАВОРЕЗЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАВОРЀЗЕЦ, мн. ‑зци, м. Остар. 1. Палач. Кралят на Дагомея никога не излазя на улицата без съпровождението на своя главорезец, който носи широк и остър топор, с който отсича человеческите глави. Знан., 1875, бр. 12, 182.

2. Главорез. Останалите членове бяха: Ильо Странджов, ботушар, бивши заточеник и страшен главорезец. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 38.