ГЛАВОЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАВО̀Ч¹ м. 1. Сладководна речна риба с голяма глава и голо вретеновидно тяло с тъмни петна по гърба. Cottus gobio. Освен балканската пъстърва [в реките] на отделни места в горното течение като придружаващи риби се срещат главочът, .., гулешът и др. Б. Русев, ЖНР, 38.

2. Диал. Попова лъжичка; главистица, главуняк, главуляк² (Н. Геров, РБЯ).

ГЛАВО̀Ч² м. Диал. Магарешки бодил; главесто тръне.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.