ГЛАВУЛЯК —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛАВУ̀ЛЯК
ГЛАВУ̀ЛЯК1, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Топка, разширение в в края на стълб, тояга и др.; глава. На долния край стълбището завършваше с два дървени стълба с главуляци. △ Тояга с главуляк.