ГЛАВУ̀ЧЕСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Който има разширен, заоблен край като глава; главест. Стъкленца главучести с балсама — .., павунови пера из калоферския женски метох и безчислено множество дреболийки,.. се мяркаха по тия прашни полици. Ив. Вазов, Съч. VI, 155.