ГЛАВУ̀ЧКА

ГЛАВУ̀ЧКА ж. Остар. и диал. 1. Умал. от глава (в 10 и 21 знач.); главичка, главица, главунка. Той се взираше в тая стара, попукана, извехтяла дъбова вратня, ниска и кована с гвоздеи с големи разплескани главучки. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 97. Когато се подигнеше дрехата му, забелязваше се дръжката на кама,.., а до нея главучката на един голям револвер. Ив. Вазов, Съч. XII, 106. За да може да ся връти .. магнитната стрела (..), в средата си има медна главучка, у която е вдигнато вътре късче от камик агат. Й. Груев, Ф (превод), 157.

2. Зърно на гръд; пъпка, главунка. Млада майка на драго сърце си прегръща и превива детенцето до ненките си, но залудо, кога тии не са приготвени. Главучките (пъпките) ѝ заболеят, отекат. Й. Груев, КН 7 (превод), 32.

Списък на думите по буква