ГЛАВЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛАВЯ̀ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от главявам и от главявам се. — Да ме фали колко ще. Нали нема да ме глави за ратай?.. — То се е видяло вече мойто гла‑
вяване! — каза Панчо с един глас, който изразяваше отчаяние. Т. Влайков, Съч. II, 136. По това време партията помагаше на работниците при главяването: определяше каква цена трябва да искат всички жътвари и ратаи. П. Славински, ПЗ, 80.