ГЛАГОЛЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАГО̀ЛЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., непрех. Старин., понякога ирон. Говоря. Наместо требника или друга някоя черковна книга в ръцете ми са намираше аритметиката на Г. Данова,.. — Слава тебе, господи, "Глаголи каквото ти дойде на устата!" .. отговори с пение дядо поп на моето недоумение. З. Стоянов, ЗБВ I, 157. Щом ходят да го интервюират кореспонденти от важни вестници и неговите думи,.., се разнасят чрез печата по целия свят,- иди сетне доказвай, че чрез Байганювите уста не глаголи народът българский. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 2. глаголи се безл. Какво ли не се глаголеше на тези срещи, какви ли въпроси не бяха разнищвани от начало, та до конец! Г. Караславов, БП, 316-317.