ГЛАД —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛА̀Д, гладъ̀т, глада̀, мн. няма, род. (остар. и диал.) ‑и, ‑е, м. 1. У човека и животните — инстинктивно периодическо усещане на потребност, необходимост да се погълне храна. Ванко беше обядвал постна леща, пък и хлябът никога не му стигаше, та усети остър глад. М. Грубешлиева, ПИУ, 223. Огнянов не смя да похлопа, при всичко, че бе премалял от глад. Ив. Вазов, Съч. XXII, 159. Младите хора с вълча охота се нахвърлиха върху хляба и сиренето .. Като утолиха малко глада си, те почнаха да се шегуват и задяват. Д. Спространов, С, 23-24. Тигърът наситява своя яростен глад с човешко месо. Н. Бончев, Р (превод), 23. Сутрин в седем не пропуска / Тошо топлата закуска,/ чувства ли отново глад, / знае — време за обяд. Л. Милева, СбХ, 187. Благодарство на неволните братя, че ни оставиха да измрем от глади. ДЗ, 1868, бр. 4, 16. Глад срам не познава. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 219. Глад очи няма. Погов. Н. Геров, РБЯ I, 219. Глад и царя от постеля вдига. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 219. Мъчи ме глад. Примирам от глад. △ Минава ми гладът. △ Залъгвам си глада.
2. Системно, продължително недояждане, което изтощава организма и може да причини смърт; гладуване. Гладът се ширеше вече в много къщи. Ние не виждахме с дни хляб. Кр. Григоров, Н, 198. Говоря ти за истински и дълготраен глад. За хора, на които се броят ребрата по тялото,.. Говоря ти за това, което се нарича постоянно недояждане. П. Спасов, ХлХ, 320-321. Изтъняха конете им от глад, ятаганите ръждясаха на поясите им. Й. Йовков, СЛ, 138. Нивите останаха неизорани, тъй като хората нямаха жито за есенната оран. И сега всички трепереха от страх, че семействата им ще измрат от глад... Ал. Спасов, С, 19. Навред, дето се обърнеш, ще видиш голота, страшен, мълчалив глад и ужасна бедност. НБ, 1876, бр. 35, 137. Град глад не прави. Погов. Глад град предава. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 219. Което куче пази две врата, от глад умира. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 219. Хронически глад.
3. Голям недостиг на хранителни продукти вследствие природни бедствия, война и др., който става причина за продължително недояждане. — Да беше само ябълката прегорило, ядваше се. Нивите, нивите прегоряха и пак ще има глад — обади се Тодор. Д. Добревски, БКН, 95. А в някои райони на страната върлува глад. Т. Кюранов, АП, 95. През тази година се случи глад, който плашеше Цариграда. Т. Шишков, ИБН, 241.
Три години дъжд не е капнало,/ на къро е земя изпукала,/.. / тежки глад е, брате, нападнало, / малки деца сух песок лизали. Нар. пес., СбНУ III, 36. От голям хлад, добър глад. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 219.
4. Разг. Обикн. в съчет. с предл. в, през. Период, време, когато съществува недостиг на хранителни продукти и населението не си дояжда. Останала сама Джупунката укри големи количества сол, газ, захар, низи цървули, прежди и жито, които през глада в деветстотин и осемнадасета година продаваха на десеторни цени. Ем. Станев, ИК I-II, 25. Сладко като в глад. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 219.
5. Книж. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Недостиг, остра нужда от всякакви материали, суровини, вещества и под., означени от определението. Година след година гладът за работна земя отгризваше по мъничко от широкия горски пояс около селото, докато най-после го разкъса. Ст. Даскалов, СЛ, 5. Със затворените циментови предприятия бе немислимо да засищаме глада за цимент, породен от грамадното строителство. ОФ, 1963, бр. 5947, 1. На големи височини въздухоплавателите започвали вече да чувствуват недостиг на кислород за дишане — настъпвало явлението кислороден глад. Р. Радулов, ИГ, 15. От постоянното засяване нивите се изтощават, растенията чувстват азотен глад, добивите намаляват. К, 1963, кн. 3, 11. Енергетичен глад.
6. Прен. Силно, страстно желание за нещо, нужда от нещо. — Нямаш представа — каза той — какъв глад изпитвам за прочитна литература! К. Калчев, ПИЖ, 162. Величков ми заяви един ден, че е решил да отиде в Париж да следва правните науки. Учуди ме това му решение, та го попитах за причините, при всичко, че знаех неговия глад за висше образование. СбЦГМГ, 227. Душата ми се мъчи в глад и жажда, / но твоята душа се не обажда. П. К. Яворов, Съч. I, 81. Духовен глад. Любовен глад. Полов глад.
◊ Опъвам уши от глад. Разг. Ирон. Гладувам. — Трябва да му се помогне на човека .. Трябва да му се каже да скрие житцето през нощта и да омете хамбара, инак цяла година ще опъва уши от глад... Елин Пелин, Съч. I, 48.