ГЛАДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛА̀ДЕН,-дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. 1. Който усеща глад. Противоп. сит. Зимата свърши, настъпи пролетта. Станка и Кръстевица пак тръгнаха по къра на оран и на копан. Вечер се връщаха уморени и гладни. но нямаше какво да се яде. Г. Караславов, ОХ I, 378. — .. Ти може да си гладен, ела да си вземеш от хляба ни. Й. Йовков, ВАХ, 70. Стомахът му стържеше. Беше страшно гладен. М. Грубешлиева, ПИУ, 266. Овчарят отвърза магарето и го заведе при тръните. Понеже животното бе гладно, то, .., почна да яде лакомо. Елин Пелин, Съч. IV, 251. Гладна кокошка просо сънува. Погов. Гладен не отбира, а каквото намира. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 218. Гладна мечка хоро не играе. Погов. Което куче варди две порти, гладно остая. Послов., Н. Геров, РБЯ I, 218. Стоя гладен. Оставам гладен. Лягам гладен. ● Диал. С несъгл. доп. без предл. — Леле варе сив бел гълъб,/ що ми гуцаш два дни, три дни,/.. Дали ми си просо гладен / или ми си вода жаден? Нар. пес., СбВСтТ, 11. — Що ми блееш, вакло ягне,/.. Дали ми си трева гладно..? Нар. пес., СбВСтТ, 1933. ● Нар. поет. гладна гладница. Там го [зелника] видяла една врана и рекла: — Тамън съм гладна гладница, сега ша та изям! Нар. прик., СбНУ LVI, 19.
2. Който системно, продължително време не си дояжда, гладува, обикновено поради недостиг на материални средства. Цяла го‑
дина [учителят] вече кръстосва Родопите, зиме и лете, гладен, гонен, без сън, на студ и мраз. Ив. Хаджимарчев, ОК, 25. Вадеха си добре хляба те двамата, не бяха ни голи, ни гладни децата на Кочо и все по нещо ново им купуваха за Божик или за Великден. Д. Талев, ПК, 101. — А кой принуди гладните работници да стачкуват?... .. Кой управлява всъщност тази страна?... само капиталът!... Д. Димов, Т, 305. Грабят от народа гладен, / граби подъл чорбаджия, / за злато търговец жаден / и поп с божа литургия! Хр. Ботев, Съч. 1929, 14. Тумба-лумба два дни, а до века гладни! Погов., П. Р. Славейков, БП II, 177. // Който няма достатъчно материални средства да задоволява насъщните си нужди.- Осиромашах, Боже, осиромашах!... Гладна ща да ходя на стари години... Л. Каравелов, Съч. VII, 38. — Как така няма да играете? .. — Дайте ме в съд — не мога вече! Ние се подиграваме с публиката и със себе си. Не сме артисти — гладни палячовци. Г. Стаматов, Разк. II, 78.
3. За държава, селище — чието население няма достатъчно материални средства за задоволяване на най-насъщните си нужди. И скръбта на есен ранна / в булото на синкава мъгла / като смърт безмълвно странна / обикаля гладните села. Н. Ракитин, Ст II, 95.
4. Който е на гладуващ човек или животно или се отнася до такъв човек или животно. Един от пленниците,.., седна в канавката и се загледа алчно в яденето ни .. От неговия гладен, втренчен поглед ни стана неприятно и ние инстинктивно поизвихме гръб. П. Вежинов, ВР, 44. И те имаха семейства, и те знаеха какво значи да се прибереш без пари дома и да видиш отправените към тебе гладни, питащи очи. П. Спасов, ХлХ, 414. Ето родната гора! Ето чудното гърненце, отдето ехтяха гладните писукания. П. Бобев, ГЕ, 117. Не песен слушам! А зловещо / ехтят отчаяни въздишки / и гладни плачове. П. К. Яворов, Съч. I, 50. Лошо нещо гуша гладна! / Бях принуден да открадна... П. Р. Славейков, Избр. пр I, 161. Би ни безпощадно / живота с тежките си лапи / направо по устата гладни. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 46. Влача гладно съществуване.
5. За бунт и под. — който е причинен, подбуден от недостиг на материални средства, от гладуване. Положението по фронтовете не било добро .. В тила ставали гладни бунтове. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 63. Един ден ние [журналистите] получихме за публикуване във вестника обширен призив към трудовите хора от крайнините да потеглят в масов гладен поход към центъра на столицата, за да искат хляб, работа, жилища. Мл. Исаев, Н, 219.
6. За време, период — през който няма достатъчно хранителни продукти поради неплодородие или други бедствия и съществува продължителен глад. А още по-трудно беше с храната. Едно бе разграбено, друго бе изгоряло, нещо пък остана неприбрано по нивите. Предстоеше тежка, гладна година. Д. Талев, И, 609. През най-гладните месеци на годината тя [Кировица] раздаваше по торба брашно и обвързваше сиромасите да ѝ жънат и копаят с дни и седмици. Г. Караславов, ОХ II, 397. След работа предачките стръвно се нахвърляха на храната. А бяха гладни времена и всяка там, в стола, гледаше да погълне колкото бе по силите ѝ. Б. Болгар, Б, 69. Стоян майки си думаше: "Знаеш ли, мамо, помниш ли, / като бе, мамо, зла зима, / зла зима, гладна година, / че ни овцете измряха." Нар. пес., СбГЯ, 73. Гладна зима.
7. Обикн. с предл. за. Който изпитва силно желание за нещо, който жадува, копнее за нещо. Само гладни за изкуство хора могат да изпитват всекидневна нужда от него. О. Василев, ЖБ, 320. — Наред с всички ще вървя. Не съм гладен за големство. П. Тодоров, Събр. пр II, 373. С отворени очи ще бъда дене ноще в надежда, че не ще пренебрежите труда си за мен бедни, гладен за учение. АНГ I, 519-520. Постой, момне, за почивка, / вечеря е хладна: / за реч топла, за усмивка / душа имам гладна. Ив. Вазов, Съч. I, 131. // Който ламти за нещо; алчен. — Като са гладни толкоз за земя, нека орат. Й. Йовков, ЧКГ, 277.
8. Прен. Обикн. за очи, поглед — който изразява силно желание за нещо, нужда от нещо. Никога той не бе разказвал за себе си толкова много и пред чужди хора, които го поглъщаха с гладни, ненаситни очи. Ив. Мартинов, ДТ, 246. // Който изразява алчност; алчен, лаком. Злато има, дяволът! — каза алчно майсторът и в сухите му гладни очи блесна зло пламъче. С. Чернишев, ВМ, 112. Пълен му стомахът, ала му гладно окото. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 90.
9. За земя, почва — който не е достатъчно плодороден, който е беден на хранителни вещества; неплодороден. Петнадесетгодишният планинец не можеше да понася гладните чукари и беше тръгнал да дири по-добро местенце под слънцето. Д. Добревски, БКН, 31. Стрина Здравка и Витан бяха прекарали колата до кошарата и товареха през плета тор да го изкарат на по-гладните ниви. Ил. Волен, БХ, 92. Преди това Мичурин бил установил, че хибриди от южно и северно растение измръзват на богата почва, а на гладна оцеляват и стават по-издържливи на студ. БТН V и VI кл (превод), 87.
10. Като същ. а) Човек, който усеща глад. В цариградските и пловдивските гостилници нямало листи. Гладният отива право в кухнята и готвачът вдига капаците на горещите тенджери. Яхния с бамя, таскебап, имимбаялда — каквато гозба ти хареса —
от нея ще ти сипе. А. Каралийчев, ПГ, 207. — За какво не мисли този човек, Ралице, само за себе си не мисли, себе си не жали! Да е да извади залъка от устата си, че да го даде на гладния като майка на детето си. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 420-421. Сит на гладен не вярва. Погов.б) Човек, който няма достатъчно материални средства, за да задоволява най-насъщните си нужди и гладува. "Земята ражда толкоз, колкото е раждала и по-рано. Защо има гладни, защо има голи и боси"? Й. Йовков, ЖС, 132. Гладният не може и няма време да мисли за наука и умствено развитие. Ступ., 1875, бр. 7-8, 49. гладно<то>, обикн. членувано, ср. Разг. а) Събир. Гладни хора. Голото зъзне, гладното мре. Погов., Ив. Вазов, Съч. III, 36. Гладно гадно не гледа. Погов., П. Р. Славейков, ВП II, 53. б) Време, период, през който не достига, няма храна, поради което населението гладува. Повели са като слепци в гладното. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 53.
◊ Гладен харман. Диал. Преждевременно вършеене. — И житото, вика, няма да ни изкара до вършитба... Друга година се хващахме за гладния харман, ама тая година... не знам... Г. Караславов, Избр. съч. II, 123. Много чести бяха така наричаните "гладни хармани" — за един ден да се ожъне ечемикът или ръжта, да се очука на ръка и да се смели на воденицата, та до вечерта да се омеси и опече една фурна с хляб. Ст. Поптонев, ОБЛ, 33. Гладна въ̀лна. Спец. Лошокачествена вълна, чието влакно има неравномерна дебелина вследствие на недостатъчно хранене на овцете. Гладна стачка. Полит. Съзнателно, целенасочено гладуване като израз на протест срещу нещо. Един от политическите избяга от затворническата болница и след това,.., управата лиши всички от свиждане и кореспонденция за три месеца. В отговор на тази мярка затворниците направиха гладна стачка. К. Калчев, ЖП, 288. В знак на протест срещу терора затворниците обявиха гладна стачка на 13 май т. г. РД, 1950, бр. 226, 3.
? Гладен и жаден. Разг.; Гладен и жеден. Диал. Лишен от най-необходимите неща. "Натруфил си жената си като царибашийка, а децата ти ходат гладни и жедни! Л. Каравелов, Съч. VII, 59. Гладен като вълк. Разг. Много гладен. Гладна въшка. Диал. Пренебр. Беден човек; сиромах. — Вчера си изпрегнал на хората воловете от ралата и си ги докарал в капана... Аз те зная, че си гладна въшка.., но всичко си има ред... Ц. Гинчев, ГК, 39. Гладна смърт. Смърт, причинена от продължително недояждане и изтощаване на организма. За да се спасят сърните от гладна смърт, зимно време трябва да им се поставя храна в нарочно приготвени навеси. П. Петков, СП, 48. Там аз разбрах, що е да мислиш / за утрешния ден със страх, / борба със гладна смърт що значи / и дни без залък там разбрах. К. Христов, Избр. ст, 177. Изял съм си ума в гладното <време>. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз че, та. Съвсем съм оглупял, останал съм без разум (употребява се, когато някой извърши нещо съвсем нередно, глупаво, често при възразяване или укор за нещо). Навървили сме се като в гладно просяците. Диал. Станали сме много, насъбрали сме се много. На гладен стомах (корем); на гладно сърце. Разг. Преди ядене, докато съм гладен. — Добър ден, рече той,.. Двамата души, които играеха табла, бяха тъй увлечени, че не го чуха. — Табличка ли, табличка ли играете на гладен корем? Чудомир, Избр. пр, 286." — Но на гладно ли сърце да го [виното] изпия? — спря се тя, помисли и вдигна паницата. — Нали е цяр, по-добре е на гладно сърце." Г. Караславов, Тат., 260. Вземайте лекарството на гладен стомах.