ГЛАДИАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАДИА̀ТОР м. 1. В древния Рим — роб, военнопленник или осъден престъпник, който е обучен специално да води въоръжена борба с друг или с диви зверове на арена в амфитеатър за зрелище на публиката. Както всички амфитеатри, назначени за кървавите игри на зверовете и гладиаторите, той [Колизеят] има формата на два театъра съединени. К. Величков, ПССъч. III, 19-20. Спартак работеше като учител в едно училище за гладиатори. А. Каралийчев, ТР, 154. Между робите имало много гладиатори. Тъй са наричали тези, които за увеселение на римляните са сразявали помежду си или с дивите зверове. Н. Михайловски, РВИ (превод), 248.

2. Нов. Спорт. Специален уред за силови физически упражнения в зала, използван във фитнеса и културизма. Гладиаторът на "Йори" с противотежести до 210 кг представлява комбиниран уред, с който можете да натоварите всеки мускул на тялото си. ДТ, 1999, бр. 234, 32. Шумахер не започвал състезания, без да потренира на преносимия си гладиатор, на който може да се направят най-малко 25 упражнения. 24 часа, 1999, бр. 287, 31.

— Лат. gladiator. — Н. Михайловски, Ив. Момчилов, Очерки из историята и народните сказания (превод), 1865.