ГЛАДИА̀ТОРСКИ

ГЛАДИА̀ТОРСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прил. от гладиатор. Робите от тракийските земи станали любимци на римската публика в кървавите гладиаторски зрелища. Ист. X и XI кл, 13. Вечер в пясъчни арени / гладиаторският меч / върху братята рождени / шепне смъртоносна реч. Хр. Смирненски, Съч. 1932, I, 122. Вестиний, ударен от камък по време на гладиаторските игри, издействувал декрет, който забранявал хвърлянето върху арената на каквото и да било освен плодове. Р. Стойков, А, 22. Гладиаторска борба. Гладиаторска школа.

ГЛАДИА̀ТОРСКИ

ГЛАДИА̀ТОРСКИ. Рядко. Нареч. от прил. гладиаторски; като гладиатор, в поза на гладиатор. Има писатели шумни, устремени към почестите, житейските блага, винаги гладиаторски размахващи меч над главата си, за да защищават "своето място в литературата". Е. Каранфилов, Б III, 246. Ботйов,.., изстъпва се гладиаторски пред прокурора и му заявява тържествено, че той се намира пред хората, на които румънската земя е дала прибежище да защищават правата на 7 000 000 робове! З. Стоянов, ХБ, 187.

Списък на думите по буква