ГЛАДКОКО̀Р

ГЛАДКОКО̀Р, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. За дърво или плод — който има гладка кора. Ведена се спря пред вишната, облегна се на гладкокория дънер и дълбоко си пое дъх. Ст. Марков, ДБ, 185. Жените почнаха сръчно да ги [щайгите] пълнят с набрания вече зеленчук — едни с домати, гладкокори и заоблени като ябълки, други с дребнички и сочни краставички. Ст. Марков, ДБ, 109.

Списък на думите по буква