ГЛАДНЍЦА

ГЛАДНЍЦА1ж. 1. Жена или (по-рядко) животно (обикн. женско или с име в ж. р.), която обича да яде много, която е ненаситна за ядене; лакомница. Пазел съм ги [биволиците] да не пият от локвите, но добиче е това,.., те смръкват от зелената тинеста вода и някоя гладница [пиявица] току се хване под езика им. Ст. Даскалов, ЕС, 299. Голяма гладница е дъщеря ти, три порции ѝ сипах. Нар. поет. Гладна гладница. Там го [зелника] видяла една врана и рекла: — Тамън съм гладна гладница, сега ша та изям! Нар. прик.,СбНУ LXI, 19. // Много гладна, огладняла жена или животно.

2. Прен. Жена, която е алчна, ненаситна за материални придобивки.

ГЛА̀ДНИЦА

ГЛА̀ДНИЦА2 ж. Обикн. в съчет.: Пролетна гладница. Едногодишно тревисто растение от сем. кръстоцветни с листа, разположени в основата на стеблото във вид на розетка, и с дребни бели цветове, което расте в ранна пролет по пасища, сухи склонове и др.; гладниче2. Draba verna. Много растения, които бяха цъфнали още преди застудяването.., не бяха претърпели абсолютно никаква повреда. Между тях може да се споменат:.., гладницата. Пр, 1952, кн. 6, 71. Цъфнали растения в Провадийско,.. 350 метра височина над м. равнище:..; 28.III. — пролетна гладница / Draba verna /, жълтурче /.. /, жълта съсънка /.. /, зюмбюл /../. ПН, 1935, кн. 8-9, 139.

Списък на думите по буква