ГЛАДОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛА̀ДОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Остар. 1. Усещане на глад (в 1 знач.); глад, гладност. Легнах на постелката си толко гладен, чтото се принудих да употребя сичките си сили, за да накарам гладостта си да млъкне. П. Р. Славейков, СК, 42. Гладост не ся срамува от старост. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 219. Гладост не познава младост. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 219.

2. Гладуване, глад (във 2 знач.); гладност. Отначало руските генерали имаха твърде малки сполуки; гладостта, болестите и лишенията бяха ги докарали до отчаяние. С. Бобчев, СОИ (превод), 151. От една страна, гладостта на обсадените, от друга пак силата на българското оръжие направиха градът да са предаде. Т. Шишков, ИБН, 162.