ГЛАДУ̀ВАНЕ

ГЛАДУ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Отгл. същ. от гладувам. От дългото и хроническо гладуване моят организъм заслабна. К. Калчев, ПИЖ, 164. На тоя едновремешен разбойник, привикнал на воля, на гладувания и опасности, тежеше синджирят на правилата, които бе длъжен да съблюдава. Ив. Вазов, Съч. XXV, 114.

2. Спец. Недостиг на хранителни вещества или на някакви съставки в храната на живия организъм, необходими за правилното му развитие и за растежа му; глад. Особено важно е наличието на белтъчини в храната. Количеството им не бива да пада под определен минимум. Белтъчното гладуване води до отслабване, тежки заболявания и смърт. Анат. VIII кл, 111. Чрез метода на листната диагностика се разпознават признаците на гладуване на растенията по отношение на дадено вещество (напр. азотно гладуване). Д. Георгиев, ТЖР, 3. Фосфорно гладуване на растенията.

Списък на думите по буква