ГЛАЗУРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАЗУ̀РА ж. 1. Спец. Стъкловидна лъскава маса, с която се покрива повърхността на изделия от глина, порцелан и под., за да добият блясък, непропускливост, издържливост; глеч. За да добият блясък, порцелановите изделия се покриват с глазура. Тя има състав на порцелановата маса с прибавка на повече ортоклаз, който е леснотопим. Хим. IX кл, 1965, 52. Флуоритът намира широко приложение: в стъкларската промишленост за производство на .. стъкло; в керамиката за получаване на емайли, и различни глазури. ВН, 1959, бр. 2571, 4. Керамична глазура. Оловна глазура. Цветна глазура.

2. Готв. Гъст захарен, шоколадов, маслен или друг слой, с който се покриват сладкиши или плодове за украса, вкус и за да се предпазят от изсъхване. Днес вече достатъчно на брой доброволци проявяват готовност да опитат комбинацията между сладко и горчиво в портокаловата торта с шоколадова глазура. П, 1991, бр. 18, 7.

— От нем. Glasur.