ГЛА̀МАВЩИНА

ГЛА̀МАВЩИНА ж. Разг. Пренебр. 1. Само ед. Качество на гламав; гламавост, глупост, будалщина. Причината на тази нехайност от страна на Български преглед към българската литература едва ли ще е друга освен гламавщината на неговите редактори. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 230.

2. Проява, постъпка на гламав; глупост, гламавост, будалщина. Никому не пада на ума, че за тия гламавщини и децата ще ни се смеят. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 218.

3. Обикн. мн. Глупави, неразумни думи, изрази; глупости. — Тоя шутник, мислеше си Кандов, като излезе на улицата, пак каза едно свястно нещо, при многото гламавщини. Ив. Вазов, СбНУ II, 111.

Списък на думите по буква