ГЛАМКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛА̀МКО, ‑то, мн. ‑вци, м. Диал. Пренебр. Глупак; гламчо, гламавец, гламяк, гламник, гламер. — Да не мръдваш от място, извика той, или... — Бре гламко .. Аз ти говоря като на човек, а ти ми теглиш пищов! П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 43.