ГЛАНЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛА̀НЦ, гла̀нцът, гла̀нца, мн. няма, м. 1. Книж. Лъскавина, блясък на предмет, обикн. получена след обработване, намазване с нещо. Вълнените тъкани от по-остра прежда след изглаждане получават гланц откъм лицевата страна. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 49. Ценността на агнешките кожички [от каракулската порода] зависи от големината, завитостта, гланца .. на кожичката. Кр. Генчев и др., Ж, 71. // Разш. Естествен блясък под влияние на светлина. Остриганите циганчета гледаха с лъскавите си очи, без да разбират, но ако човек се взреше повече в гланца на очите им, щеше да види как там нещо искри, сякаш страхът пробягва през тях. Й. Радичков, СР, 120. Водите на реката ставаха оловни, после сребристи, после над вълните минаваше тънък, бледорозов гланц. С. Северняк, ВСД, 192.

2. Спец. Гладък, лъскав пласт от боя или лак върху повърхността на метал, дърво и пр., който подобрява външния вид на предмета и го предпазва от атмосферни влияния. Шофьорът,.., бе повдигнал капака на мотора и лениво бъркаше вътре. Около него стояха няколко деца, надничаха с любопитството на дивачета и крадешком опип‑

ваха олющения гланц на каросерията. И. Петров, МВ, 61. Точно срещу Руския клуб виждам бояджия — слага последния гланц на рамката на един прозорец. Д. Калфов, ИТШ, 56. // Гладка, лъскава повърхност. А по гланца на саксофона се събираха и танцуваха всички електрически крушки на залата. М. Грубешлиева, ПИУ, 197.

— Нем. Glanz. — З. Княжески, Практическо ръководство за шелководство (превод), 1860.