ГЛАНЦОВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛА̀НЦОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Книж. Който има гланц, лъскавина. Въртеше се разсеяно.., пак се връщаше горе в стаята, сядаше пред масичката си и нервно барабанеше по гланцовия картон. К. Калчев, ЖП, 432. Гланцова хартия.
2. Спец. Който се отнася до гланц. Гланцов пласт. Гланцово покритие.
◊ Гланцово мастило. Спец. Вид печатарско мастило, което придава гланц, лъскавина на отпечатаното. Сполучлив печат може да се постигне върху целофан, пергамент .. със специално за целта гъсто и бързо съхнещо покривно мастило. Гланцовите мастила са също подходящи. Ил. Рашков, ПТ, 176.