ГЛАРУС —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛА̀РУС м. 1. Вид крайбрежна морска птица — сребриста чайка с дълга остра човка и с бели пера по долната част на тялото, а на гърба и крилата сиви. Larus argentalis. Гларуси прелитаха с крясък от гемиите към брега и обратно. А. Христофоров, А, 195. Сутрин се събуждах от кресливите гласове на гларусите, които нощуваха върху керемидения триъгълник. С. Северняк, ВСД, 127. Като погледна гларуса в простора / как маха в утрото, криле разтворил,/../ си мисля тука, пред вълните сморни — / приличам аз на тая птица волна. В. Раковски, ППС, 33.

2. Прен. Жарг. Мъж, който обикаля морските курорти и плажове, за да търси развлечения с момичета. Непознатият този път беше клекнал до нея.. — Не ви ли е скучно сама? Видя лицето му набързо, през очилата — той едва ли забеляза нейния поглед. Беше най-обикновен гларус. Д. Цончев, ЧС, 148.

— От гр. γλάρος 'чайка'.