ГЛАСЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАСЀ¹, мн. ‑та, ср. Остар. Умал. гальов. от глас (в 1, 2 и 5 знач.), слаб или тънък глас; гласче, гласец, гласле. Тия звънливи и ясни гласета, тия мънички розови устца, които привличаха цалувки, решаваха съдбата ѝ. Ив. Вазов, Съч. XXII, 67-68. Даже и околните чардаци с намръщените си килии гледаха по-приветливо и звънтяха от гласетата на лястовичките. Ив. Ва‑

зов, Съч. XXII, 43. " — Повей, повей, ветре,/.. / та да ми развееш / мойто ясно гласе." Нар. пес., СбВСт, 527.

ГЛАСЀ², мн. няма, ср. Остар. 1. Спец. Вид фина лъскава кожа. Боядисването на гласе кожи може да стане в барабан или с четка. Ст. Младенов и др., ОТК, 160. Могат да се видят и извънредно търсените кожи велур и бяло гласе, както и търсените в чужбина фино изработени кожуси от агнешки кожи. РД, 1950, бр. 261. Ръкавици от гласе.

2. Тънък, лъскав, копринен плат.

— От фр. glacé 'лъскав, гланциран'.