ГЛАСЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАСЀНЕ¹ ср. Отгл. същ. от глася¹ и от глася се. Догде се продължаваше циганското ядене, гласене и разговорът им с Мустафа, беевите гости се рахатяха в стаите си. Ц. Гинчев, ГК, 233.

ГЛАСЀНЕ², мн. няма, ср. Отгл. същ. от глася².

ГЛАСЀНЕ³, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от глася³.