ГЛАСИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАСЍЩЕ, мн. ‑а, ср. Увел. от глас (в 1 и 2 знач.); силен, гръмлив или дебел глас. Обикновено пазачът изчакваше сигнала на тръбача,.. и пускаше на свобода гороломното си гласище: — Тичайте, бре синковци! Хабер ви нося, хей! Цв. Ангелов, ЧД, 187. Веднъж ли е било госпожата да ругае двамата студенти,.., веднъж ли стълбището е ехтяло от мощното ѝ гласище против тия диви селендури. М. Кюркчиев, ВВ, 76. Щом пуснал операторът лентата и плиснали вълните откъм екрана, в първите редици настъпила суматоха и едно дебело гласище ревнало в ужас. Н. Хайтов, ПП, 134.