ГЛАСЛЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАСЛЀ, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от глас (в 1, 2 и 3 знач.); слаб или тънък глас; гласче, гласе¹, гласец. Гласът ѝ ту се издига високо, ту пък се сваля много ниско.. Ама като доде до ниското, нашите тънки гласлета не могат да слязат чак дотам и само малцина от по-големите следват учителя докрай. Т. Влайков, Пр I, 271.