ГЛАСЛЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАСЛЀНЦЕ, мн. ‑а, ср. Диал. Умал. гальов. от гласле; гласченце, гласенце. И гласленца [на деца] — / тънки, мили — / чувай как са / се извили! / Птичките със / радост слушат / и едно се / в друго гушат! Чичо Стоян, ЧК, 55.