ГЛАСНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАСНЍК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Всяка една от двете дупки в гайдуницата, едната горе, а другата долу, които правят звука на гайдата по-ясен и пълен.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.