ГЛАСНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАСНЍЦА¹ ж. Диал. Двойна свирка, единият от тоновете на която е постоянен, а другият може да се изменя. Засвирил ми е Никола / низ гаста гора зелена / сас танка свиркя гласница. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 117.

ГЛАСНЍЦА² ж. Диал. 1. Обикн. мн. Гласни струни (Ст. Младенов, БТР).

2. Меко небце (Т. Панчев, РБЯд).