ГЛАСОВИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАСОВЍТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който има силен, звучен глас. — Чух ги като викаха. — Е, нашият народ е гласовит. Трима могат да вдигнат врява за триста. А. Гуляшки, МТС, 207. Селямсъзът беше твърде добър баща в къщата си и всяка вечер обичаше да бие най-гласовитите от децата си. Ив. Вазов, Съч. VIII, 13. Гласовитият пратеник избра най-високата скала, качи се върху нея и зовът му се понесе над дерето: — Е-хе-е-е-е-е-ей, ламя! Чуваш ли

бе, ламя-я? Н. Хайтов, Л, 43. Гласовит петел.

2. Който звучи силно, ясно, хубаво; звучен. Раздаде се пак песен висока, гласовита, а Вълко сѐ слуша и не може да се наслади. Ив. Вазов, Съч. VI, 114. На дуварите цвъртят различни птичета с шумни песни.. Като че ли цялата природа, с гласовито викание призовава страдающий. Ст. Ботьов, К (превод), 195.

3. Който има хубав, мелодичен глас и пее хубаво; сладкогласен, сладкопоен. — Що са гласовити наши загорки, какви песни слагат — на всеки юнак и песен!.. П. Тодоров, Събр. пр II, 190. Неочаквано за всички запя гласовита жътварка, занарежда дума по дума. К. Петканов, ЗлЗ, 135. Замлъкнали, занемели / пойни птички гласовити. Ц. Церковски, Съч. II, 74. Свирко моя гласовита, / бодър глас от теб излита. Ран Босилек, Р, 33. Гласовит славей. Гласовита гусла.

4. Остар. Който се ползва с широка известност. Чиста сполука и напредък в каквото и да е постига ся.. бавно и мудно. До големи и гласовити работи не ся достига отведнъж. Й. Груев, СП, 55.

◊ Гласовита вълна̀. Остар. Звукова вълна̀. Влъните във въздуха идат едно по друго, една от пласт сгъстен въздух, а друга от пласт разреден въздух, а двата пластове сгъстений и разредений заедно ся наричат гласовита влъна. Н. Геров, ИФ, 194.