ГЛА̀СОМ

ГЛА̀СОМ нареч. Диал. Със силен глас. Марко бега през поле широко, / ем си бега, хем си гласом вика: / — Скоро бърже, бре, мои дружина. Нар. пес., СбНУ, ХLIII, 64. Излезнала момина майка, / па се гласом она провикнала: / "Назад, назад, китени сватове." Нар. пес., СбНУ ХLIV, 403. Будалата черна врана, / като чу, че е добра, / пусна долу сиренцето; / гласом викна: "Гра-гра-гра!" П. Р. Славейков, Избр. пр I, 284. Свети Петър в рай походи / в рай походи там да бъде, / .. / По него е стара майка, / тиком тича, гласом хока. Нар. пес., СбБрМ, 56.

Списък на думите по буква