ГЛАСЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАСЧЀ, мн. ‑та, ср. Умал. гальов.от глас (в 1, 2 и 5 знач.); слаб или тънък глас; гласец, гласе¹. Вън падат снежинки. Пробягват деца с пъстри суровачки, звънтят, писукат техните гласчета. В. Бончева, АП, 146. Небето бледнееше, в дъното се обаждаха птички. Чувах ги как шумолят в листата и как от време на време звънват гласчетата им. П. Вежинов, ЗНН, 122. — Тук! Тук! Тук! — чуло се гласчето на пчеличката, която мигом кацнала на рамото му. А. Каралийчев, ТР, 134. Вижте моята сестричка / посади си лехичка; / .. / Хем работи, хем пее — / ясно гласче люлее... В. Паспалеева, МСС, 3.