ГЛАСЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛАСЯ̀1, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. 1. Правя нещо да стане готово, пригодно за някаква цел; готвя, приготвям, тъкмя. Поприбра под забрадката разпиления по челото кичур коса и се зае да гласи вечерята. П. Славински, ПЗ, 251. Като слязваше от стълбата, готвачът го срещна и му каза, че всичко е готово за обед, да му заповяда да се разпореди да гласят трапезата. Ц. Гинчев, ГК, 174. — Печатница курдисва! ‑..- Купил я на старо, сега гласят помещението. Г. Караславов, ОХ III, 306-307. Някои започнаха да се изуват, наобиколили огнището, други, освободили се набързо от оръжието и от цялото воинско бреме, гласяха си легла. Д. Талев, И, 211. Стоян в Добруджа ще иде. / .. / буля му торба гласеше. Нар. пес., СбВСт, 538.
2. Правя някой да стане готов, подготвен за нещо или за някъде; готвя2, подготвям, тъкмя. После, през краткото си моминство, тя гласеше братчетата и сестричетата си за училище. Г. Караславов, ОХ I, 9. Но когато си гласяхме конете, научихме от двама стражари за присъствието къде Мусала на шайка разбойници. Ив. Вазов, Съч. ХV, 120. Посбрал е Богдан дружина, / дружина — отбор юнаци, / .. / Посбрал ги Богдан, гласил ги, / таман се канят да тръгват, / ето го иде и Босул. Ц. Церковски, Съч. II, 178. // Правя някой да има хубав, спретнат и подходящ за някаква цел вид, като го обличам, кича и под.; гиздя. Въртях се по двора. Вътре гласяха леля [булка] и не пускаха. Започнаха да идват гостите. Ив. Венков, ХКН, 14. Приказливи дружинки я гласиха цял ден. Силно начервиха страните ѝ, извитите устни. Нашариха лицето ѝ с лъскави звездички, които налепиха с гъст сироп. Б. Несторов, АР, 9. С красива дреха ще я видят, ще ѝ завиждат другарките, че добро момче е взела, та се грижи за нея, купува ѝ, глези я. Л. Александрова, ИЕЩ, 196.
3. Стесн. Разг. За музикален инструмент — настройвам. С жадни очи следяха как Гороломов гласеше китарата. Й. Йовков, ПГ, 175.
4. Разг. Правя, изготвям, съставям нещо. Войводите гласяха своите планове за минуване [на Дунава]. НБ, 1876, бр. 51-52, 201. // Съчинявам. Вървеше и гласеше на ум какво и как ще каже на кадията. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 295. За нея [Русия] нявга дядо Вазов / прекрасни стихове гласи. Н. Фурнаджиев, СП, 18. А г. Бисерова за поет го совсем не бива и всуе се мъчи да гласи славопойки. Н. Бончев, ПСп, 1871, кн. 4, 88.
5. Разг. Замислям нещо и действам то да стане, да се осъществи; подготвям, готвя2, уреждам. — Гласяхме въстание в България... Тоест мислихме да гласим... Но с признаването на принц Карол нещата се измениха... Ст. Дичев, ЗС I, 423. — Революционер! Ти подклаждаш революцията, ти гласиш убийство на султана. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 45. — Те туй, кражбата, я гласяха отдавна. И аз знаех за нея. Л. Александрова, ИЕЩ, 199. — Аз имам малко работа с бай Николачка. С бай Николачка ний гласим нещо. Й. Йовков, ОЧ, 137. // Уреждам, нареждам нещо да стане по някакъв начин. Животът ли? И таз хубава! Та нали ние, живите го гласим тоя живот, нали го създаваме по свой образ и подобие? Ем. Манов, ПС, 16. Е добре, ако аз гласех живота си тъй, че нарочно да предизвиквам злата намеса на това весело дяволче, нямаше да ме е яд. А. Гуляшки, ЗР, 135.
6. Разг. Със следв. изр. със съюз да. Възнамерявам, имам намерение да направя нещо; готвя се, каня се. — Да, предложил му е ние, българите, да създадем таен комитет по подобие на румънския... Дори свещена коалиция гласяхме да подпишем... Ст. Дичев, ЗС I, 423. — Гласял си да си ходиш — смънка братовчедка ми, но свенливо някак, не дига очи да ме погледне. А. Страшимиров, А, 185.
7. С предл. за и следв. поясн. Възнамерявам да направя някого или нещо такъв или за тази цел, както е показано от пояснението; подготвям, готвя2, тъкмя. — Не гледай ме, тате ме гласеше за поп, ама аз не рачих. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 521. Ослушва се тя [Станка] що думат комшии, кого за селски даскал гласят. Чакаше тя Цонча да главят, Цончо селски даскал да бъде. Ц. Церковски, Съч. III, 258. — Ти какво направи с чорбаджи Денчо?.. — Ходих... Бях решил... И не можах... Не можах... — Страхливец! — процеди Левски презрително. — И аз те гласях за мой заместник... Ст. Дичев, ЗС II, 631. — Ние гласим цялата лъка под Голямата чешма за овощна градина. А. Каралийчев, СР, 74. Лора преведе на френски втората Яворова драма "Когато гръм удари". Тя гласеше тая пиеса за театъра на Сара Бернар. М. Кремен, РЯ, 549. Тази стая я гласят за библиотека. глася се. I. Страд. от глася. И всичко това [венчавката] щеше да се нареди тъкмо тъй, както се гласеше, както се кроеше от всички. Д. Калфов, Избр. разк., 63. Седянка са гласи / край нашата порта. Нар. пес., СбВСт, 467. II. Възвр. от глася (във 2 знач.). Радка все така се гласеше и всякога намираше време да се изпере и измие. Ил. Волен, ДД, 121.
ГЛАСЯ̀ СЕ несв., непрех. 1. Извършвам различни дейности, за да стана готов, подготвен, приготвен за нещо или за някъде. Той се гласи дълго, като отделяше особено внимание на един четвъртит, грижливо опакован пакет. Др. Асенов, СВ, 89. Планинските върхове се белееха, наръсени с първи сняг.. Всички се гласяха за зимата. Личинките на майските бръмбари, малките щурчета, мъхнатите бръмбари и поповите прасета се зариваха дълбоко в почвата. П. Бобев, ЗП, 124. Глася се за екскурзията.
2. Със следв. изр. със съюз да. Възнамерявам да направя нещо; готвя се, каня се. А утре вечер щеше да се изнесе представлението, което всички се гласяха да посетят, защото се знаеше, че ще е безплатно. Ст. Марков, ДБ, 166. Още тая година се гласял да достави първия автомобил и Христина вече мечтаеше как ще се вози в него. Ем. Станев, ИК III-IV, 399. И всяка вечер те се гласяха да му говорят на следния ден, да го
убедят, че ще е по-харно да се предаде. Г. Караславов, Избр. съч. V, 367. Действително агите, според както са гласяха още от вечерта, преведоха ма през най-многолюдната улица в Троян. З. Стоянов, ЗБВ II, 387.
3. С предл. за и следв. поясн. Възнамерявам да стана някакъв; готвя се. И за какъв помощник самозвано се гласеше тоя непознат и доколкото можеше да се разбере, съвсем млад човек? Ст. Дичев, ЗС II, 428. Кандидат е и братовчед ѝ д-р Христо Момчилов, който идва често уж да я лекува, а е явно, че се гласи за зет! М. Кремен, РЯ, 95.
4. За време — давам признаци за някаква промяна, създавам обстановка, която предвещава промяна; каня се. Преди да си иде пролетта, времето се одъжди. Няколко дена наред се гласи за дъжд и се разваля. Ил. Волен, ДД, 77.
ГЛАСЍ СЕ безл. Със следв. изр. със съюз да. Разг. Съществуват признаци, има голяма вероятност да стане нещо (за някакво природно явление); готви се. Гласи се да вали.
◊ Правя, глася. Разг. Опитвам различни средства, полагам много усилия, за да направя или постигна нещо. Мушкаха се из дворищата, из Чакъровата бахчия присосаха, правиха, гласиха, най-после взеха, че написаха нещо с червена боя на Хаджи Данчовия дюкян. Чудомир, Избр. пр, 36
ГЛАСЯ̀2, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. За нещо писано или казано — имам текста, съдържанието, което е уточнено от подлога или обикн. в следв. изречение. Второто съобщение от Маслово гласеше, че още тази вечер на боровци се възлага да тръгнат в пълно боево снаряжение. Кр. Велков, СБ, 114-115. Надписът на табелата гласеше: Бригада за геоложки проучвания. М. Марчевски, ТС, 134. Чувахме как войникът даваше обяснения..: сторило му се, че някой пълзи по покрива и той стрелял без предупреждение, както гласяла заповедта. Ем. Манов, ПЯ, 104. — Така гласи международното право — ранените не са врагове. Ст. Дичев, ЗС I, 185.
ГЛАСЯ̀3, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., непрех. Диал. Извивам глас, пея. Човек се възчудваше, кога чуеше момите на тлъките, че пееха:.. Или пък почтени майки на многобройна челяд, че гласяха разпалено: Кураж, дружина, вярна, сговорна. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 114. Море девойко ярембице! / Не пей рано в зората; / коно си носа на вода, / а коно вода не пие, / от твойте тонки гласове, / що гласиш рано в неделя. Нар. пес., СбБрМ, 387.