ГЛАУКОМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАУКО̀МА, мн. няма, ж. Мед. Очна болест, при която се повишава вътрешното налягане на течните среди в очната ябълка и постепенно зрението отслабва до слепота. Когато отиде да го прегледа друг специалист, станал вече твърде известен, той установил, че страдал от най-лошата очна болест — от глаукома. Т. Влайков, СбЦГМГ, 325. За успешното лечение на глаукомата важно е ранното ѝ откриване.

— От гр. γλαυκός 'светлозелен, синьозелен'.