ГЛАШАТАЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛАШАТА̀Й, ‑а̀ят, ‑а̀я, мн. ‑а̀и, м. 1. В миналото — длъжностно лице, което разгласява наредби и решения на властта публично, с висок глас по улици и площади и обикн. с биене на барабан. На всеки мегдан и кръстопът се спираше изпълнителният глашатай, биеше до скъсване барабана и викаше с пълно гърло, но малцина се интересуваха от важното съобщение. Ст. Марков, ДБ, 380. Той заповяда да се вдигне блокадата, да бият църковната камбана и да се съберат селяните на мегдана. Специално общинският глашатай разгласи тая заповед, подписана от кмета. Ив. Мартинов, ПМ, 85. Глашатаи по площадите обещаваха торби със златни дукати и топове копринена тъкан на оня, който излекува княгинята. Ст. Загорчинов, ЛСС, 6-7.

2. Прен. Обикн. с предл. на. Ревностен застъпник и разпространител, пропагандатор на някаква или нечия идея, идеология. След това аз се върнах на село, но вече не можех да стана селски кехая. Войната беше направила от мене глашатай на революцията. Ст. Даскалов, Пл, 1969, кн. 6, 22. Поетът се превръща в глашатай на масите. Г. Бакалов, Избр. пр, 369.

— Рус. глашатай.