ГЛЕДА̀Ч

ГЛЕДА̀Ч1 м. 1. Работник, който се грижи за добитък или птици в стопанство. Да станеш гледач на стопанския добитък, все едно да станеш селски говедар — така гледаха селяните засега на тая нова служба. Ил. Волен, МДС, 177. Гледачът на птиците.. беше много добър човек. К. Калчев, УЧС, 3. Един гледач отглежда десет свини: / хранилка, паша, поене, спане... Н. Марангозов, ЯВ, 84.

2. Рядко. Разг. Мъж, който временно се грижи за деца или немощни хора. Днес мъжът ми е гледач на бебето.

3. Мъж, който гледа на карти, кафе, ръка или който врачува; врач, вражалец. После [гадателите] обърнат пръсти към земята и пясъкът изтича между тях, като очертава образи и знаци, в които е написана съдбата на оня, който стои до гледача и иска да надникне в своето бъдеще. Д. Мантов, ХК, 130. Някой гледач ходел по пазара да лъже хората да им гледа уж, че ще да познае какво ще им се случи занапред. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 79-80. Не съм гледач да позная. Погов.

4. Остар. Зрител, наблюдател, гледец3. Далеко насреща от другата страна съзрях между гледачите Соколова под ръка с началника на тая околия. Н. Попфилипов, РЛ, 144. След като привърши молитвата [ходжата], отиде при челния борец, хвана го за ръката, обърна се към гледачите и продума: — Борци, вече е време за борба, станете! Който е юнак, нека да покаже юначеството си. К. Петканов, Х, 10-11. А оттатък чер арапин от Палестина играе, та си чупи тялото.. в най-комически форми, а гледачите се пръскат от смях. Св. Миларов, СЦТ, 126.

ГЛЕДА̀Ч

ГЛЕДА̀Ч2 м. Остар. Гледец1, зеница. На голий пол / клетник застива / .. / снага хладней, / мъждят гледачи... Ив. Вазов, Съч. III, 214. И из клепачи / лъщят гледачи, / как в нощ звезди, / ми сърцето, / как слънце в лето, / горят с зари. Г. Софиянец, П, 12.

Като гледача на окото си, пазя (вардя). Остар. Много старателно, с най-голямо внимание, най-зорко (пазя). — На̀ ти един безценен камък, казал той, когото съм аз вардил като гледача на окото си. Л. Каравелов, Съч. II, 92.

Списък на думите по буква