ГЛЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛЀДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. Само в съчет.: Гледна точка. Книж. 1. Гледище (във 2 знач.). — Чувала съм.. един мой познат да казва, че истината за всеки е онова, което отговаря на интересите му. Зависи от гледната точка... Ем. Манов, БГ, 187. 2. Остар. Място, от което се гледа, наблюдава нещо. Двамата старци стояха на набрежието под терасата на градинката Ислахане. Мачухонски отрано беше довел хаджи Евтима да завземат хубаво място на тая гледна точка. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 115.

◊ От гледна точка на нещо. Книж. По отношение на нещо, с оглед на нещо. Да се живее тук е тягостно, макар и удобно от гледна точка на транспорт и близост до индустриалните предприятия. П. Вежинов, ДМ, 40.