ГЛЕДЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛЕДЀЦ1, мн. ‑дцѝ, след числ. ‑дѐца, м. Ретор. 1. Зеница на око. Очите ѝ бяха зелени, със златен кръг около гледеца. П. Спасов, ГЛЗЗ, 69. Сурсувул не сваляше от него поглед. От полумрака гледецът му се беше разширил, обкръжен от жълти пламъчета. М. Смилова, ДСВ, 164. — Нека почакат!.. — отвърна бавно Йоан Александър, а гледецът на очите му се сви и заблестя като стъклен. Ст. Загорчинов, ДП, 368.
2. Цветното кръгче на окото около зеницата; ирис. Той не знаеше, че лицето му бе покрито със засъхнала кръв. И отвореното му око беше пълно с кръв. Потеклата сълза проми синия му гледец. Д. Талев, ГЧ, 475. А в сън се детето усмихна:.. / Повдигна главица с коси златокъдри, / отвори очите с големи клепачи, / с лазурен гледец, като вирове сини. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 31. Ти лежиш. Ти затваряш очи. И гледците ти / и под клепките светят, от синьо наситени. А. Разцветников, Ст, 190.
3. Само ед. Със съгл. опред. Израз на очите, начин на гледане; поглед. Петко се подпря с две длани на коленете — ни да остане така, ни да се изправи.. Тома усеща на себе си зоркия му гледец. Ст. Сивриев, ПВ, 158. Особени бяха също очите на постника и изразът в тях: те бяха малки, кръгли като пара̀ и с необикновено подвижен гледец, който се местеше бързо от човек на човек. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 138. Само острият гледец на очите му и късичкият, повдигнат нагоре нос говореха, че човекът има бърз ум и с него шега не бива. Ст. Сивриев, ПВ, 110. Опряла о прозореца глава — / че как да дигна аз гледец прехласнат: / ний влизаме, пристигаме в Москва! Н. Марангозов, ЯВ, 48.
ГЛЕДЀЦ3, мн. ‑дцѝ, след числ. ‑дѐца, м. Остар. Зрител, наблюдател, гледач. Петъчен ден, третий августа, на хиляда четиристотин деветдесет и втора година изплува Христофор Колумб от Палос,.. пред голям събор на гледци, които молитствуваха на това мореплавание добри светлини. П. Р. Славейков, СК, 57.