ГЛЕДКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛЀДКАМ, ‑аш, несв., прех. Гальов. За дете — гледам (в 1 знач.). Анка истина беше се събудила и гледкаше с оние весели и живи оченца. Т. Влайков, БСК, 510. Жена му, надвесена над люлката, кърмеше задрямалото дете.. Сучеше си млечице, гледкаше си като птиче и изведнъж записка. К. Петканов, БД, 62-63. Видях едно момченце да стои до стълбата край нас и да гледа към масата ни. Беше дребничко;.., очите му, които в здрача изглеждаха черни, живо и остро гледкаха. Ил. Волен, РК, 27.