ГЛЕЗА̀В, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. 1. Глезен (в 1 знач.); разглезен. Глезаво дете.
2. Който е присъщ на разглезен човек, в който се проявява разглезеност, глезене. И сега госпожа Хрисодактилица не беше ся напуснала, от онези си глезави .. нрави. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 80.