ГЛЕЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЛЀЗЕН1 м. 1. Анат. Всяка от двете разширени, изпъкнали кости в долния край на големия и малкия пищял; кокалче. Пищялите са два — голям и малък пищял. Малкият е разположен отстрани на големия и в долния си край образува външния глезен, а големият образува вътрешния глезен. Анат. IХ кл, 29.
2. Разг. Става, образувана от тези две изпъкнали кости. Запретнах панталона си и му показах дълбокия белег от рана, който почваше от коляното и завършваше до кокалчето на глезена. П. Незнакомов, СМ, 38. И тя като всички носеше старомодна черна копринена рокля, широка и дълга до глезените. Елин Пелин, Съч. IV, 65. Панталоните му бяха доста окъсели и едва достигаха глезените. Ал. Бабек, МЕ, 3. Мулетата щипеха тревата спокойно, потънали до глезените в нея. Й. Радичков, СР, 15. Изкълчвам си глезена. △ Навяхвам си глезена. △ Намествам изкълчен глезен.
3. Част от крака над това разширение. Елекът беше ненужно пристегнат над бръчника около и без това тънкия ѝ кръст. Тънки бяха и глезените под здравите прасци. А. Христофоров, А, 24. Евгени наклони глава и Росинка го целуна.. Когато заключваха веригата около глезена на единия ѝ крак, тя му се усмихваше обично. Д. Ангелов, ЖС, 290. Конете не можеха да изтеглят оръдията по стръмнината.. Конете се напъваха, скърцаше сбруята, изпъваха се сухожилията, нервно трепереха тънките конски глезени. В. Геновска, СГ, 400.
— Друга (остар. и диал.) форма: глѐзън.
ГЛЀЗЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от глезя като прил. 1. Който е свикнал да се изпълняват всички негови желания и прищевки, да му се обръща много внимание и да получава всичко наготово или с чужда помощ; разглезен, капризен, гален. Макар най-малка, глезена, научили са я и майци почит да има, и на баща път да не минава. П. Тодоров, И I, 13. Млада и глезена беше Панайотка, та не беше лесно да я завладее човек. Д. Немиров, Б, 77. Преди този разговор той мислеше, че поведението на Диманов е най-обикновена реакция на едно глезено дете срещу суровите казармени условия. Кр. Кръстев, К, 100. "Тодоре, синко, Тодоре, / не земай Пейна Петрана, Петрана йе чедо глезено, /../ за сън е, синко, сънлива, / за работа йе пиплива." Нар. пес., СбНУ ХХVII, 207.
2. Обикн. за глас, поведение и под. — в който има кокетство, галене, умилкване; глезлив, кокетлив. Тя му говореше с глезен глас. △ Не ми харесва глезеното ѝ държание.
3. Който е израз на гальовно отношение; гален. Тогава чух, че някой викаше по двора — майка ми ме викаше с моето глезено име. Т. Генов, ДОД, 25.