ГЛЀЗЕНЕ

ГЛЀЗЕНЕ ср. 1. Отгл. същ. от глезя и от глезя се. От глезенето децата се разпущат. М. Марчевски, ТС, 10.

2. Държание или проява, постъпка на човек, който се глези. Наблюдавала съм как учениците реагират, когато в клас влезе мъж — неговото присъствие ги респектира,.., няма глезене. Хр. Домозетов, ОР, 124. — Повече не мога да понасям лекомисленото ти глезене с още по-лекомислените ти нови идеи. К. Петканов, В, 204. И тримата имаха близки.. Но нито един от тримата не изпитваше някакво удоволствие да посреща големите празници с тях. Тия глезения и закачки на децата, тия непрекъснати шетания и извинявания на домакините... Д. Калфов, Избр. разк., 125.

Списък на думите по буква