ГЛЀЗЕНИЦА

ГЛЀЗЕНИЦА ж. Обикн. мн. Диал. Неодобр., глезория. Проява на човек, който се глези; глезотия, глезене. Кочо влезе усмихнат, отиде и подаде любеницата на Ния, а ушите му пламтяха от радостно смущение. Майка му го проследи със строг поглед, но се сдържа — нищо не каза. Добре беше да зачита той снаха си, но какви са сега тия глезеници с любеницата? Д. Талев, ПК, 10-11.

Списък на думите по буква