ГЛЕЗЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛЀЗЕНО нареч. 1. Като се глезя, с желание да ми се угажда; глезливо, капризно. Малката се спря пред кака си, извика ѝ глезено, че е гладна, и се обърна, та отвори шкафа. Г. Караславов, ОХ I, 71-72. Макар че беше тук само от няколко часа, тя скучаеше. — Милинка, да заминем утре. Какво ще правим тук до неделя? — глезено замоли тя. В. Нешков, Н, 376. Селвета едва можа да избяга от ръцете ѝ, засмя се с глас, изтропа по стълбите и щом излезе на двора, глезено извика: — Мамо, кака ме гони да ме бие! К. Петканов, ДЧ, 64.

2. С кокетство, кокетно. Светлина му климаше приятелски и глезено си закриваше устата с веера. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 95. Христина му помери с теслата отгоре, уж да хвърли, и глезено се засмя. Онзи отдолу пак извика: — Ба, ти се шегуваш, ама Дъбакът се не шегува. Елин Пелин, Съч. I, 174-175. Дамата подаде глезено ръка на композитора. П. Незнакомов, БЧ, 132.

3. Гальовно, галено. После, като го обхвана глезено с тънките бели ръце, продума с детски гален глас. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 111. Ще попитате отгде-накъде братчето ѝ носи такова име — Пати-Клати? Нарекоха го тъй, защото при ходенето се клати като стара баба. А Пухената възглавничка го наричаше глезено "Клатенце". А. Каралийчев, ТР, 28.