ГЛЀЗЛЬО

ГЛЀЗЛЬО, ‑то, мн. ‑вци, м. Момче или мъж, който се глези; глезан. — Мамо, знаеш ли, че Пешо е добър? Ами да. Той работи, сече дърва и носи въглища, сам се храни. И той не бие всички деца, а само глезльовците... Н. Стефанова, ОС, 113. Един на баща и майка, пощурели от скръб по измрелите си деца, той се извъди дързък, охранен глезльо. Т. Харманджиев, Р, 10.

Списък на думите по буква