ГЛИГАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛИГА̀Н м. Мъжка дива свиня; вепър. Напред вървяха най-слабите и най-малките свини, а най-отзад тежко пристъпяше грамаден глиган. Ем. Станев, ПЕГ, 62. Осем глигана подкопаваха с острите си корави муцуни двата бряга на вира. О. Василев, ДГ, 87. Елени и сърни припкат из горите ѝ [на Странджа], диви петли и фазани гордо се перчат, в гъсталаците ѝ грухтят глигани. Ст. Станчев, ПЯС, 95.