ГЛИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛИСТ, глѝстът, глѝста, мн. глѝсти, м. 1. Обикн. мн. Паразитни червеи в червата на човека и на други бозайници; хелминти. Необходимо е да споменем и за някои паразитни заболявания у човека,.. Към тях спадат чревните паразити,.. Най-разпространени са дребните глисти,.., които живеят в дебелите и тънките черва. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 62.

2. Само мн. Разг. Обикн. в съчет. с имам, хващам, боледувам, болен от. Заболяване, болест, причинена от появата на такива паразитни червеи в червата. — Ти, какво? Глисти ли имаш? Защо си отслабнал? К. Калчев, ПИЖ, 178. Имах куче .. Ако настине случайно, децата ще го повият в одеяло .. ако го хванат глисти, жената .. ще тича за ветеринарния лекар. Св. Минков, РТК, 192-193. Трахома, глисти, дизентерия, коремен тиф, едра шарка,.., изтощаваха и косяха годишно стотици хиляди, а понякога и милиони деца и възрастни. Ал. Гетман, ВС, 120-121.

3. Земен червей. С безпаметни движения князът стъкми пръчката и наниза глист на кукичката, но тъкмо когато да се спусне надолу по брега, отпреде ни пръкнаха двама горски с пушки. Хр. Пелитев, ХО, 102. Патараче патарака, / със широко клюнче трака, / из водите мътни, чисти, / хваща жабчета и глисти / и нагълтва де що хване — / иска едричко да стане! Чичо Стоян, ЧК, 59.

◊ Слаб (сух, тънък) като глист. Разг. Много слаб (сух, тънък). Един друг дебел депутат,.., се караше с друг един тънък като глист, с безконечно дълги ръце. Ив. Вазов, Съч. Х, 75. Архиварят бил сух и длъгнест като глист. О. Василев, ЖБ, 233.