ГЛИФ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛИФ, глѝфът, глѝфа, мн. глѝфове и глѝфи, след числ. глѝфа, м. Спец. 1. Къс отвесен дълбей, жлеб в триглиф на фриз.

2. Издълбан писмен знак. Едновременно обаче вървяло и изучаването на диалектите,.., вярванията и бита на древните маи. Всичко това спомогнало за определяне смисъла на някои глифи. НТМ, 1962, кн. 4, 7.

— От гр. γλυ5ίς 'длето'.