ГЛОБА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛО̀БА¹ ж. Парична сума, която се заплаща като наказание при нарушаване на някакъв закон, правилник, разпоредба. — Ей го тоя: улових го, че пасе коня си в нивите.. — Сто лева глоба. Хайде, давай парите още сега. Й. Йовков, ВАХ, 201-202. — Дойде кондукторът и аз му казах, че имам второкласен билет и че ще доплатя разликата и глобата. Д. Кисьов, Щ, 498. Че излизаше на лов без ловен билет, това не го смущаваше. Беше готов, в случай че някой акцизен стражар го спре, да плати глобата. Д. Ангелов, ЖС, 240.

ГЛО̀БА² ж. Диал. 1. Пакост, щета. Селяне требува да си отварят очите, за да си избират харни, почтени и врядни хора за кметове и стареи, ако искат да няма в селото им глоба, изеднина. КН, 63.

2. Човек, който прави пакости; глобар (Ст. Младенов, БТР).